Dec 1, 2006, 12:39 AM

Моята родина

  Poetry
1.5K 0 3
Миг прекрасен в този ден,
чувствата пробужда в мен.
Как уханни днеска са цветята
и колко чиста и красива е росата.
Косите дълги сплитам си на плитка,
на славейчето песента до мен долита
и слънцето тъй нежно ме докосва,
очите си затварям - в миг ме омагьосва.
Протягам силно длани към небето,
до лудост бие в мен сърцето,
че туй пред мен е моята родина -
една единствена, със други несравнима!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...