Dec 1, 2006, 12:39 AM

Моята родина

  Poetry
1.5K 0 3
Миг прекрасен в този ден,
чувствата пробужда в мен.
Как уханни днеска са цветята
и колко чиста и красива е росата.
Косите дълги сплитам си на плитка,
на славейчето песента до мен долита
и слънцето тъй нежно ме докосва,
очите си затварям - в миг ме омагьосва.
Протягам силно длани към небето,
до лудост бие в мен сърцето,
че туй пред мен е моята родина -
една единствена, със други несравнима!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...