11 abr 2008, 0:15

Моята слабост

  Poesía
1.6K 0 10
Хората имат много слаби места,
както се казва - "Ахилесова пета",
опитват се да ги прекрият,
но не винаги ги скриват.
Моята слабост е мойто сърце,
със зъби и нокти го пазя, но ти го превзе,
опитвах се отново да си го върна,
но не мога срещу теб да се обърна.
Дълго го крих в дебели стени от стъкло,
спа то 100 години в ледено легло,
беше забравило дори да тупти,
но в негов учител превърна се ти,
показа му как то да живее, как да обича и как да се смее.
От дъжда го пазиш и от огъня дори,
твоите длани са негови крепостни стени.
Показа му пътя през лабиринта,
научи го да различава любовта от флирта.
Грижиш се за него като за малко дете,
обгръщаш го с обич, за да не може да спре!
И днес осъзнавам, че любовта съм открила
и моята слабост се превърна в моята сила!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...