11 abr 2008, 0:15

Моята слабост

  Poesía
1.6K 0 10
Хората имат много слаби места,
както се казва - "Ахилесова пета",
опитват се да ги прекрият,
но не винаги ги скриват.
Моята слабост е мойто сърце,
със зъби и нокти го пазя, но ти го превзе,
опитвах се отново да си го върна,
но не мога срещу теб да се обърна.
Дълго го крих в дебели стени от стъкло,
спа то 100 години в ледено легло,
беше забравило дори да тупти,
но в негов учител превърна се ти,
показа му как то да живее, как да обича и как да се смее.
От дъжда го пазиш и от огъня дори,
твоите длани са негови крепостни стени.
Показа му пътя през лабиринта,
научи го да различава любовта от флирта.
Грижиш се за него като за малко дете,
обгръщаш го с обич, за да не може да спре!
И днес осъзнавам, че любовта съм открила
и моята слабост се превърна в моята сила!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...