11 abr 2008, 0:15

Моята слабост

  Poesía
1.6K 0 10
Хората имат много слаби места,
както се казва - "Ахилесова пета",
опитват се да ги прекрият,
но не винаги ги скриват.
Моята слабост е мойто сърце,
със зъби и нокти го пазя, но ти го превзе,
опитвах се отново да си го върна,
но не мога срещу теб да се обърна.
Дълго го крих в дебели стени от стъкло,
спа то 100 години в ледено легло,
беше забравило дори да тупти,
но в негов учител превърна се ти,
показа му как то да живее, как да обича и как да се смее.
От дъжда го пазиш и от огъня дори,
твоите длани са негови крепостни стени.
Показа му пътя през лабиринта,
научи го да различава любовта от флирта.
Грижиш се за него като за малко дете,
обгръщаш го с обич, за да не може да спре!
И днес осъзнавам, че любовта съм открила
и моята слабост се превърна в моята сила!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...