11 feb 2007, 18:54

Моята тревога-С твоя образ и с твоя говор

  Poesía
731 0 7
От тебе тичам,
за теб се моля!
Пред теб коленича,
от теб се отричам.

И после съжалявам.
Омагьосан кръг ли е това?
Защо аз сили нямам да извикам:
"Ела, нещастнице, не бягай! Ела!"

А тя, невинна се надига,
от скривалището си излиза
и като отровна змия,
в сърцето ми болка влива...

Тя е моето богатство.
Моя ористница и радост.
Тя е моята тревога,
с твоя образ и със твоя говор!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...