Feb 11, 2007, 6:54 PM

Моята тревога-С твоя образ и с твоя говор

  Poetry
729 0 7
От тебе тичам,
за теб се моля!
Пред теб коленича,
от теб се отричам.

И после съжалявам.
Омагьосан кръг ли е това?
Защо аз сили нямам да извикам:
"Ела, нещастнице, не бягай! Ела!"

А тя, невинна се надига,
от скривалището си излиза
и като отровна змия,
в сърцето ми болка влива...

Тя е моето богатство.
Моя ористница и радост.
Тя е моята тревога,
с твоя образ и със твоя говор!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...