Feb 11, 2007, 6:54 PM

Моята тревога-С твоя образ и с твоя говор

  Poetry
735 0 7
От тебе тичам,
за теб се моля!
Пред теб коленича,
от теб се отричам.

И после съжалявам.
Омагьосан кръг ли е това?
Защо аз сили нямам да извикам:
"Ела, нещастнице, не бягай! Ела!"

А тя, невинна се надига,
от скривалището си излиза
и като отровна змия,
в сърцето ми болка влива...

Тя е моето богатство.
Моя ористница и радост.
Тя е моята тревога,
с твоя образ и със твоя говор!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...