11 февр. 2007 г., 18:54

Моята тревога-С твоя образ и с твоя говор

730 0 7
От тебе тичам,
за теб се моля!
Пред теб коленича,
от теб се отричам.

И после съжалявам.
Омагьосан кръг ли е това?
Защо аз сили нямам да извикам:
"Ела, нещастнице, не бягай! Ела!"

А тя, невинна се надига,
от скривалището си излиза
и като отровна змия,
в сърцето ми болка влива...

Тя е моето богатство.
Моя ористница и радост.
Тя е моята тревога,
с твоя образ и със твоя говор!!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...