14 ene 2014, 20:25  

Моята звездна пътека 

  Poesía » Otra
446 0 4

Остарявам вече, но още съм млад

под това небе посивяло в олово.

Всичко в мен живее си още със глад

да си кусне обич със виното ново.

 

А в сърцето има все още барут

и при всяка грешка то може да гръмне.

Имам си надежда - със нея съм обут:

пак пред мене утрото да се разсъмне.

 

Някой ден нататък - подпрян на бастун,

ще си тръгна в пътя нагоре полека...

Мойте малки стъпки ще са до Нептун.

Нека те приличат на звездна пътека.

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??