Моята звездна пътека
Остарявам вече, но още съм млад
под това небе посивяло в олово.
Всичко в мен живее си още със глад
да си кусне обич със виното ново.
А в сърцето има все още барут
и при всяка грешка то може да гръмне.
Имам си надежда - със нея съм обут:
пак пред мене утрото да се разсъмне.
Някой ден нататък - подпрян на бастун,
ще си тръгна в пътя нагоре полека...
Мойте малки стъпки ще са до Нептун.
Нека те приличат на звездна пътека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
