14 янв. 2014 г., 20:25  

Моята звездна пътека 

  Поэзия » Другая
445 0 4

Остарявам вече, но още съм млад

под това небе посивяло в олово.

Всичко в мен живее си още със глад

да си кусне обич със виното ново.

 

А в сърцето има все още барут

и при всяка грешка то може да гръмне.

Имам си надежда - със нея съм обут:

пак пред мене утрото да се разсъмне.

 

Някой ден нататък - подпрян на бастун,

ще си тръгна в пътя нагоре полека...

Мойте малки стъпки ще са до Нептун.

Нека те приличат на звездна пътека.

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??