Моята звездна пътека
Остарявам вече, но още съм млад
под това небе посивяло в олово.
Всичко в мен живее си още със глад
да си кусне обич със виното ново.
А в сърцето има все още барут
и при всяка грешка то може да гръмне.
Имам си надежда - със нея съм обут:
пак пред мене утрото да се разсъмне.
Някой ден нататък - подпрян на бастун,
ще си тръгна в пътя нагоре полека...
Мойте малки стъпки ще са до Нептун.
Нека те приличат на звездна пътека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
