Остарявам вече, но още съм млад
под това небе посивяло в олово.
Всичко в мен живее си още със глад
да си кусне обич със виното ново.
А в сърцето има все още барут
и при всяка грешка то може да гръмне.
Имам си надежда - със нея съм обут:
пак пред мене утрото да се разсъмне.
Някой ден нататък - подпрян на бастун,
ще си тръгна в пътя нагоре полека...
Мойте малки стъпки ще са до Нептун.
Нека те приличат на звездна пътека.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
