vasisid (Василена Костова)
87 298
17 sept 2007, 20:34

МОЗАЙКА 

  Poesía
678 1 8
                                                                                                                             
     

МОЗАЙКА

Безумно миговете си пилеем...

Скривалище след подло бягство.

Небитието плаши ни със сенки,

а дните ни са плаващ пясък.


Редим мозайката стихийно...

Веднъж сме яростни, сега смирени.

Разкъсваме се между две надежди,

от експерименти вечно уморени.


Пътеки, заличени от нестъпване.

Надеждата замина си нанякъде...

Купуваме любов и мразим щедро,

а ресто плащаме  с душите си.


Навярно няма да ни има

в Божествената книга на Живота.

И носим своя кръст на рамо,

лишени даже от  Голгота.

                                             07.08.07г



                                                                                                                    .

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??