vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
17 sept 2007, 20:34

МОЗАЙКА

  Poesía
894 1 8
                                                                                                                             
     

МОЗАЙКА

Безумно миговете си пилеем...

Скривалище след подло бягство.

Небитието плаши ни със сенки,

а дните ни са плаващ пясък.


Редим мозайката стихийно...

Веднъж сме яростни, сега смирени.

Разкъсваме се между две надежди,

от експерименти вечно уморени.


Пътеки, заличени от нестъпване.

Надеждата замина си нанякъде...

Купуваме любов и мразим щедро,

а ресто плащаме  с душите си.


Навярно няма да ни има

в Божествената книга на Живота.

И носим своя кръст на рамо,

лишени даже от  Голгота.

                                             07.08.07г



                                                                                                                    .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0