МОЗАЙКА
МОЗАЙКА
Безумно миговете си пилеем...
Скривалище след подло бягство.
Небитието плаши ни със сенки,
а дните ни са плаващ пясък.
Редим мозайката стихийно...
Веднъж сме яростни, сега смирени.
Разкъсваме се между две надежди,
от експерименти вечно уморени.
Пътеки, заличени от нестъпване.
Надеждата замина си нанякъде...
Купуваме любов и мразим щедро,
а ресто плащаме с душите си.
Навярно няма да ни има
в Божествената книга на Живота.
И носим своя кръст на рамо,
лишени даже от Голгота.
07.08.07г
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
