vasisid (Василена Костова)
87 301
Sep 17, 2007, 8:34 PM

МОЗАЙКА 

  Poetry
703 1 8
                                                                                                                             
     

МОЗАЙКА

Безумно миговете си пилеем...

Скривалище след подло бягство.

Небитието плаши ни със сенки,

а дните ни са плаващ пясък.


Редим мозайката стихийно...

Веднъж сме яростни, сега смирени.

Разкъсваме се между две надежди,

от експерименти вечно уморени.


Пътеки, заличени от нестъпване.

Надеждата замина си нанякъде...

Купуваме любов и мразим щедро,

а ресто плащаме  с душите си.


Навярно няма да ни има

в Божествената книга на Живота.

И носим своя кръст на рамо,

лишени даже от  Голгота.

                                             07.08.07г



                                                                                                                    .

© Василена Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??