МОЗАЙКА
Безумно миговете си пилеем...
Скривалище след подло бягство.
Небитието плаши ни със сенки,
а дните ни са плаващ пясък.
Редим мозайката стихийно...
Веднъж сме яростни, сега смирени.
Разкъсваме се между две надежди,
от експерименти вечно уморени.
Пътеки, заличени от нестъпване.
Надеждата замина си нанякъде...
Купуваме любов и мразим щедро, ...