МОЗАЙКА

Поэзия

893 1 8

МОЗАЙКА

Безумно миговете си пилеем...

Скривалище след подло бягство.

Небитието плаши ни със сенки,

а дните ни са плаващ пясък.

Редим мозайката стихийно...

Веднъж сме яростни, сега смирени.

Разкъсваме се между две надежди,

от експерименти вечно уморени.

Пътеки, заличени от нестъпване.

Надеждата замина си нанякъде...

Купуваме любов и мразим щедро,

а ресто плащаме с душите си.

Навярно няма да ни има

в Божествената книга на Живота.

И носим своя кръст на рамо,

лишени даже от Голгота.

07.08.07г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Прелестен стих!!!
Много ти се радвам!

2007-09-18T12:19:36+03:00
vasisid (Василена Костова)

Няма думи,които да изразят Вярата,Надеждата и Любовта,които ми давате!Топло и уютно ми е сред вас!Благодаря ви!

2007-09-18T10:27:23+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Душите ни приличат на твоята "Мозайка", мила Василена.Силен , истински стих, разтърстващ като самия живот. С обич за таланта.

2007-09-18T00:33:06+03:00
Thistle (Теди Савчева)

Разтърсващо!

2007-09-18T00:20:51+03:00
Романтик (Христо Костов)

Поздравления, Василена!!!

2007-09-17T23:55:44+03:00