Душата ми - незнайна птица,

сълзата ми - дъжд от ясното небе!

Сърцето как потупва тихо,

а всъщност вика, удря - бясно, силно!

Идва полъх някъде от далечината,

полъхът на самотата!

Силен вятър го донесе,

всичко в мене той разтресе!

Облаци задават се от небесата,

черни, мрачни са зловещи!

Слънчев лъч опитва се да го прободе,

белег да остави в небесното сърце!

Ще дойде слънчев ден, аз зная,

но скоро ли ще е това, не знам!

Душата ми на път далечен полетя,

сърцето спря да вика - то се умълча!

Големи крачки напред аз правя,

но нещо връщаме назад!

Това е спомен, който искам, но не мога да забравя,

и така останах в този "Мрачен свят".