19.07.2012 г., 12:05

Мрачен свят

639 0 0

Душата ми - незнайна птица,

сълзата ми - дъжд от ясното небе!

Сърцето как потупва тихо,

а всъщност вика, удря - бясно, силно!

 

Идва полъх някъде от далечината,

полъхът на самотата!

Силен вятър го донесе,

всичко в мене той разтресе!

 

Облаци задават се от небесата,

черни, мрачни са зловещи!

Слънчев лъч опитва се да го прободе,

белег да остави в небесното сърце!

 

Ще дойде слънчев ден, аз зная,

но скоро ли ще е това, не знам!

Душата ми на път далечен полетя,

сърцето спря да вика - то се умълча!

 

Големи крачки напред аз правя,

но нещо връщаме назад!

Това е спомен, който искам, но не мога да забравя,

и така останах в този "Мрачен свят".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Коритарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...