18 may 2011, 22:47

Мрачни спомени

  Poesía
596 0 0

 


След онзи ден, в който те загубих,

завинаги запечатах твоя лик...

Красивите си дни аз погубих,

щом съзнанието ме връщаше в онзи миг...

Обгърнато от меланхолия, моето страдание

не можеше да се опише на никой език...

Да плача и страдам не е мое звание,

но защо никой не се отзова на проклетия ми вик?

Студеният полъх ме приспиваше, като сняг,

а ледени висулки заместваха стрелите...

Студенината се превръщаше във мрак,

но така и не спираха сълзите...

Защо и погледът ми не беше както преди,

от любов очите ми преди пламтяха...

Болката остави в душата ми нелечими следи,

но чувствата ти не се отзоваха!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...