18 мая 2011 г., 22:47

Мрачни спомени

593 0 0

 


След онзи ден, в който те загубих,

завинаги запечатах твоя лик...

Красивите си дни аз погубих,

щом съзнанието ме връщаше в онзи миг...

Обгърнато от меланхолия, моето страдание

не можеше да се опише на никой език...

Да плача и страдам не е мое звание,

но защо никой не се отзова на проклетия ми вик?

Студеният полъх ме приспиваше, като сняг,

а ледени висулки заместваха стрелите...

Студенината се превръщаше във мрак,

но така и не спираха сълзите...

Защо и погледът ми не беше както преди,

от любов очите ми преди пламтяха...

Болката остави в душата ми нелечими следи,

но чувствата ти не се отзоваха!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...