Мрачни спомени
След онзи ден, в който те загубих,
завинаги запечатах твоя лик...
Красивите си дни аз погубих,
щом съзнанието ме връщаше в онзи миг...
Обгърнато от меланхолия, моето страдание
не можеше да се опише на никой език...
Да плача и страдам не е мое звание,
но защо никой не се отзова на проклетия ми вик?
Студеният полъх ме приспиваше, като сняг,
а ледени висулки заместваха стрелите...
Студенината се превръщаше във мрак,
но така и не спираха сълзите...
Защо и погледът ми не беше както преди,
от любов очите ми преди пламтяха...
Болката остави в душата ми нелечими следи,
но чувствата ти не се отзоваха!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Славова Все права защищены