May 18, 2011, 10:47 PM

Мрачни спомени

  Poetry
594 0 0

 


След онзи ден, в който те загубих,

завинаги запечатах твоя лик...

Красивите си дни аз погубих,

щом съзнанието ме връщаше в онзи миг...

Обгърнато от меланхолия, моето страдание

не можеше да се опише на никой език...

Да плача и страдам не е мое звание,

но защо никой не се отзова на проклетия ми вик?

Студеният полъх ме приспиваше, като сняг,

а ледени висулки заместваха стрелите...

Студенината се превръщаше във мрак,

но така и не спираха сълзите...

Защо и погледът ми не беше както преди,

от любов очите ми преди пламтяха...

Болката остави в душата ми нелечими следи,

но чувствата ти не се отзоваха!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...