5 sept 2019, 23:18  

Мрачно

  Poesía » Civil, Otra
783 0 0

Мрачно

 

Изгубих се във сивата тълпа.

Своя път изгубих, и мечтите.

Като в дълбока, стенеща река

потъна луната, и звездите.

 

Удави се и слънцето. Уви!

Понесе го реката към безкрая.

А някъде сред буйните води

ще свърши всичко, и това го зная!

 

Течението влачи ме натам,

където няма пътища, пътеки.

Ала къде ще спра, това не знам!

Различно е течението за всеки!

 

Дните си напразно пропилях.

Сутрин срещах изгревите с чаша,

и не зная аз защо живях?

Казва някой: туй съдба е наша.

 

Не! Това е моята съдба!

Всеки сам самичък я избира!

Щом повлече те сивата река

спокойствие душата там намира.

 

И ти потъваш бавно примирен,

унесен от студените целувки.

Дали за теб ще има утре ден?

Едва ли след мъртвешките милувки?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...