Sep 5, 2019, 11:18 PM  

Мрачно

  Poetry » Civic, Other
789 0 0

Мрачно

 

Изгубих се във сивата тълпа.

Своя път изгубих, и мечтите.

Като в дълбока, стенеща река

потъна луната, и звездите.

 

Удави се и слънцето. Уви!

Понесе го реката към безкрая.

А някъде сред буйните води

ще свърши всичко, и това го зная!

 

Течението влачи ме натам,

където няма пътища, пътеки.

Ала къде ще спра, това не знам!

Различно е течението за всеки!

 

Дните си напразно пропилях.

Сутрин срещах изгревите с чаша,

и не зная аз защо живях?

Казва някой: туй съдба е наша.

 

Не! Това е моята съдба!

Всеки сам самичък я избира!

Щом повлече те сивата река

спокойствие душата там намира.

 

И ти потъваш бавно примирен,

унесен от студените целувки.

Дали за теб ще има утре ден?

Едва ли след мъртвешките милувки?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...