Sep 5, 2019, 11:18 PM  

Мрачно

  Poetry » Civic, Other
788 0 0

Мрачно

 

Изгубих се във сивата тълпа.

Своя път изгубих, и мечтите.

Като в дълбока, стенеща река

потъна луната, и звездите.

 

Удави се и слънцето. Уви!

Понесе го реката към безкрая.

А някъде сред буйните води

ще свърши всичко, и това го зная!

 

Течението влачи ме натам,

където няма пътища, пътеки.

Ала къде ще спра, това не знам!

Различно е течението за всеки!

 

Дните си напразно пропилях.

Сутрин срещах изгревите с чаша,

и не зная аз защо живях?

Казва някой: туй съдба е наша.

 

Не! Това е моята съдба!

Всеки сам самичък я избира!

Щом повлече те сивата река

спокойствие душата там намира.

 

И ти потъваш бавно примирен,

унесен от студените целувки.

Дали за теб ще има утре ден?

Едва ли след мъртвешките милувки?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...