Мрачно

Изгубих се във сивата тълпа.

Своя път изгубих, и мечтите.

Като в дълбока, стенеща река

потъна луната, и звездите.

Удави се и слънцето. Уви!

Понесе го реката към безкрая.

А някъде сред буйните води

ще свърши всичко, и това го зная!

Течението влачи ме натам,

където няма пътища, пътеки.

Ала къде ще спра, това не знам!

Различно е течението за всеки!

Дните си напразно пропилях.

Сутрин срещах изгревите с чаша,

и не зная аз защо живях?

Казва някой: туй съдба е наша.

Не! Това е моята съдба!

Всеки сам самичък я избира!

Щом повлече те сивата река

спокойствие душата там намира.

И ти потъваш бавно примирен,

унесен от студените целувки.

Дали за теб ще има утре ден?

Едва ли след мъртвешките милувки?