11 nov 2008, 20:47

Мрак 

  Poesía » Filosófica
840 0 5

 

Въздух до гърдите не достига,

спира твърд и тежък, като камък,

едва поет във гърлото умира-

преседнал, като сух и стържещ залък

 

Слънчев лъч пътеката не стига...

във мрака някой тежко крачи

и погледа си празен не повдига,

душата си със мъка влачи...

 

- Къде вървиш така безверен?

- Душата си да изгоря...

- Че как така?! Ами без нея?

- Ще трябва - много натежа!...

© Силвана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??