Nov 11, 2008, 8:47 PM

Мрак

1.1K 0 5

 

Въздух до гърдите не достига,

спира твърд и тежък, като камък,

едва поет във гърлото умира-

преседнал, като сух и стържещ залък

 

Слънчев лъч пътеката не стига...

във мрака някой тежко крачи

и погледа си празен не повдига,

душата си със мъка влачи...

 

- Къде вървиш така безверен?

- Душата си да изгоря...

- Че как така?! Ами без нея?

- Ще трябва - много натежа!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...