Въздух до гърдите не достига,
спира твърд и тежък, като камък,
едва поет във гърлото умира-
преседнал, като сух и стържещ залък
Слънчев лъч пътеката не стига...
във мрака някой тежко крачи
и погледа си празен не повдига,
душата си със мъка влачи...
- Къде вървиш така безверен?
- Душата си да изгоря...
- Че как така?! Ами без нея?
- Ще трябва - много натежа!...
© Силвана All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
