11.11.2008 г., 20:47

Мрак

1.1K 0 5

 

Въздух до гърдите не достига,

спира твърд и тежък, като камък,

едва поет във гърлото умира-

преседнал, като сух и стържещ залък

 

Слънчев лъч пътеката не стига...

във мрака някой тежко крачи

и погледа си празен не повдига,

душата си със мъка влачи...

 

- Къде вървиш така безверен?

- Душата си да изгоря...

- Че как така?! Ами без нея?

- Ще трябва - много натежа!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...