Въздух до гърдите не достига,
спира твърд и тежък, като камък,
едва поет във гърлото умира-
преседнал, като сух и стържещ залък
Слънчев лъч пътеката не стига...
във мрака някой тежко крачи
и погледа си празен не повдига,
душата си със мъка влачи...
- Къде вървиш така безверен?
- Душата си да изгоря...
- Че как така?! Ами без нея?
- Ще трябва - много натежа!...