24 jun 2006, 22:50

Мрак 

  Poesía » De amor
1004 0 1

МРАК

Във тъма и мрак студен,

скрит от слънчевия ден

аз. Аз...

Чакам своя край желан

във вериги окован

аз. Аз...

Вече няма светлинка

да блести над мен сега –

аз умирам и смъртта

идва точно на часа.

Обичах я тъй силно аз,

а сега съм в този мраз –

тя сама изневери

на мойта обич и мечти...

Кой ме хвърли в тъмнина?

Кой разби живота ми?

Тя! Тя...

Защо убих със тез ръце?

Кой виновен е в това?

Тя! Тя...

Вече няма светлинка

да блести над мен сега –

аз умирам и смъртта

идва точно на часа.

Обичах я тъй силно аз,

а сега съм в този мраз –

тя сама изневери

на мойта обич и мечти...

м.01.1984г.

Любимец

© Калин Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е,много ми хареса ,сякаш наистина за момент се почувствах така както ти ,докато си го писал.
    Иначе имам много добри приятели и спомени от Любимец
Propuestas
: ??:??