24 июн. 2006 г., 22:50

Мрак

1.2K 0 1

МРАК

Във тъма и мрак студен,

скрит от слънчевия ден

аз. Аз...

Чакам своя край желан

във вериги окован

аз. Аз...

Вече няма светлинка

да блести над мен сега –

аз умирам и смъртта

идва точно на часа.

Обичах я тъй силно аз,

а сега съм в този мраз –

тя сама изневери

на мойта обич и мечти...

Кой ме хвърли в тъмнина?

Кой разби живота ми?

Тя! Тя...

Защо убих със тез ръце?

Кой виновен е в това?

Тя! Тя...

Вече няма светлинка

да блести над мен сега –

аз умирам и смъртта

идва точно на часа.

Обичах я тъй силно аз,

а сега съм в този мраз –

тя сама изневери

на мойта обич и мечти...

м.01.1984г.

Любимец

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е,много ми хареса ,сякаш наистина за момент се почувствах така както ти ,докато си го писал.
    Иначе имам много добри приятели и спомени от Любимец

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....