МРАК
Във тъма и мрак студен,
скрит от слънчевия ден
аз. Аз...
Чакам своя край желан
във вериги окован
аз. Аз...
Вече няма светлинка
да блести над мен сега –
аз умирам и смъртта
идва точно на часа.
Обичах я тъй силно аз,
а сега съм в този мраз –
тя сама изневери
на мойта обич и мечти...
Кой ме хвърли в тъмнина?
Кой разби живота ми?
Тя! Тя...
Защо убих със тез ръце?
Кой виновен е в това?
Тя! Тя...
Вече няма светлинка
да блести над мен сега –
аз умирам и смъртта
идва точно на часа.
Обичах я тъй силно аз,
а сега съм в този мраз –
тя сама изневери
на мойта обич и мечти...
м.01.1984г.
Любимец
© Калин Найденов Всички права запазени
Иначе имам много добри приятели и спомени от Любимец