6 jun 2012, 9:56

Мрак 

  Poesía » Otra
601 0 9
 
По дяволите, влез във мене, мрак...!
Стадо коне, уморени и прашни,
препускат по черния гръб на тъгата ми.
Гъвкави мисли разплитат ме пак,
лъч ме пронизва и пие остатъка ми.
Сянка на вяра
във някой
по нещо
затулва черното 
на зениците ми.
Пие ме времето, 
сипва ме в чаша, 
вдига наздравица с мене.
... Мрак!...
Не ме оставяй да прогледна
отново с дъх и сетива.
Стадо коне препуска във вените.
... И някой ме нарече... светлина.


~Endless~

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??