Jun 6, 2012, 9:56 AM
Мрак
По дяволите, влез във мене, мрак...!
Стадо коне, уморени и прашни,
препускат по черния гръб на тъгата ми.
Гъвкави мисли разплитат ме пак,
лъч ме пронизва и пие остатъка ми.
Сянка на вяра
във някой
по нещо
затулва черното
на зениците ми.
Пие ме времето,
сипва ме в чаша,
вдига наздравица с мене.
... Мрак!...
Не ме оставяй да прогледна
отново с дъх и сетива.
Стадо коне препуска във вените.
... И някой ме нарече... светлина.
~Endless~
Стадо коне, уморени и прашни,
препускат по черния гръб на тъгата ми.
Гъвкави мисли разплитат ме пак,
лъч ме пронизва и пие остатъка ми.
Сянка на вяра
във някой
по нещо
затулва черното
на зениците ми.
Пие ме времето,
сипва ме в чаша,
вдига наздравица с мене.
... Мрак!...
Не ме оставяй да прогледна
отново с дъх и сетива.
Стадо коне препуска във вените.
... И някой ме нарече... светлина.
~Endless~
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
трета поред твоя творба която чета и е стъписваща.
-
Тази творба ми проговори! Поздравления.
-
"Гъвкави мисли разплитат ме пак,
лъч ме пронизва и пие остатъка ми."
!!!!!! -
-
Много е хубаво, Ан!
-
Обичам абстрактно писане
-
Благодаря на всички ! Поздрави !
-
Благодаря, Даниела
-
Красива контрастна игра!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
