6 июн. 2012 г., 09:56

Мрак 

  Поэзия » Другая
571 0 9
 
По дяволите, влез във мене, мрак...!
Стадо коне, уморени и прашни,
препускат по черния гръб на тъгата ми.
Гъвкави мисли разплитат ме пак,
лъч ме пронизва и пие остатъка ми.
Сянка на вяра
във някой
по нещо
затулва черното 
на зениците ми.
Пие ме времето, 
сипва ме в чаша, 
вдига наздравица с мене.
... Мрак!...
Не ме оставяй да прогледна
отново с дъх и сетива.
Стадо коне препуска във вените.
... И някой ме нарече... светлина.


~Endless~

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??