Мрак
По дяволите, влез във мене, мрак...!
Стадо коне, уморени и прашни,
препускат по черния гръб на тъгата ми.
Гъвкави мисли разплитат ме пак,
лъч ме пронизва и пие остатъка ми.
Сянка на вяра
във някой
по нещо
затулва черното
на зениците ми.
Пие ме времето,
сипва ме в чаша,
вдига наздравица с мене.
... Мрак!...
Не ме оставяй да прогледна
отново с дъх и сетива.
Стадо коне препуска във вените.
... И някой ме нарече... светлина.
~Endless~
Стадо коне, уморени и прашни,
препускат по черния гръб на тъгата ми.
Гъвкави мисли разплитат ме пак,
лъч ме пронизва и пие остатъка ми.
Сянка на вяра
във някой
по нещо
затулва черното
на зениците ми.
Пие ме времето,
сипва ме в чаша,
вдига наздравица с мене.
... Мрак!...
Не ме оставяй да прогледна
отново с дъх и сетива.
Стадо коне препуска във вените.
... И някой ме нарече... светлина.
~Endless~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
