31 oct 2017, 23:31

Мрак

957 0 2

Живея с мрак в душата дълго време

надеждата ми за обич напълно се разби

помислих си, че може пък и мене да огрее

любов една във тази закъсняла възраст

 

Живея с болка във душата много време

омръзна ми да търся пояс на спасение

реших да се оставя да ме носи течение..то

на живота в тъмните бездни и без посока

 

Живея ден за ден, но вече ми омръзна

от камък на камък да прескачам кът несретник

така и не можах жена като за мене да обвържа

то бива ли да съм такъв глупак, че и с претенции 

 

Живея без надежда, просто си издишам

изгубих толкова безценно време да се лутам без посока

и вече нямам шанс тебе да обичам

затова потъвам някъде във ада без да те завличам...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съжалявам, че се чувстваш така. Ще се надявам някой ден да кажеш, че си щастлив.
    П.П
    Не се сърди на коментара под мен. Човекът днес е решил да си начеше крастата. И раздава "полезни" съвети на всички.
    Поздрави.
  • Мрак! И като форма, и като съдържание... Или ако трябва да цитирам автора - КЪТ съдържание.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...