Мрак

31.10.2017 г., 23:31 ч.

Поезия » Свободен стих

628 0 2

Живея с мрак в душата дълго време

надеждата ми за обич напълно се разби

помислих си, че може пък и мене да огрее

любов една във тази закъсняла възраст

Живея с болка във душата много време

омръзна ми да търся пояс на спасение

реших да се оставя да ме носи течение..то

на живота в тъмните бездни и без посока

Живея ден за ден, но вече ми омръзна

от камък на камък да прескачам кът несретник

така и не можах жена като за мене да обвържа

то бива ли да съм такъв глупак, че и с претенции

Живея без надежда, просто си издишам

изгубих толкова безценно време да се лутам без посока

и вече нямам шанс тебе да обичам

затова потъвам някъде във ада без да те завличам...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Violet_86 (Виолета)

2017-11-01T11:28:49+02:00

Съжалявам, че се чувстваш така. Ще се надявам някой ден да кажеш, че си щастлив.
П.П
Не се сърди на коментара под мен. Човекът днес е решил да си начеше крастата. И раздава "полезни" съвети на всички.
Поздрави.
Икономов (Георги)

2017-11-01T10:53:47+02:00

Мрак! И като форма, и като съдържание... Или ако трябва да цитирам автора - КЪТ съдържание.