Мрак
Живея с мрак в душата дълго време
надеждата ми за обич напълно се разби
помислих си, че може пък и мене да огрее
любов една във тази закъсняла възраст
Живея с болка във душата много време
омръзна ми да търся пояс на спасение
реших да се оставя да ме носи течение..то
на живота в тъмните бездни и без посока
Живея ден за ден, но вече ми омръзна
от камък на камък да прескачам кът несретник
така и не можах жена като за мене да обвържа
то бива ли да съм такъв глупак, че и с претенции
Живея без надежда, просто си издишам
изгубих толкова безценно време да се лутам без посока
и вече нямам шанс тебе да обичам
затова потъвам някъде във ада без да те завличам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
