Мрак
Живея с мрак в душата дълго време
надеждата ми за обич напълно се разби
помислих си, че може пък и мене да огрее
любов една във тази закъсняла възраст
Живея с болка във душата много време
омръзна ми да търся пояс на спасение
реших да се оставя да ме носи течение..то
на живота в тъмните бездни и без посока
Живея ден за ден, но вече ми омръзна
от камък на камък да прескачам кът несретник
така и не можах жена като за мене да обвържа
то бива ли да съм такъв глупак, че и с претенции
Живея без надежда, просто си издишам
изгубих толкова безценно време да се лутам без посока
и вече нямам шанс тебе да обичам
затова потъвам някъде във ада без да те завличам...
© Калоян Тодоров All rights reserved.
