Мрак и тишина
Заглъхва вик така далечен,
догарят слънчеви лъчи.
И здрачът няма да е вечен,
времето не чака сетни речи.
Мъждука светлина далечна
на фон от мрак и сивота.
Ни стон, ни шепот носят се във мрака,
само тишина прокрадва се в града.
Стъпки бързо издрънчават и отекват,
победени от безмълвната богиня.
И светлинката - бавно тя загива, ...