Мрак над града

23 jul 2008, 12:04

Poesía » Del paisaje

734 0 3

Къщите забулени

в призрачния мрак.

Клони, вятърно обрулени -

пукат, кършат се в такт.

Тихо пропълзява

мракът над града.

Часовете бавно замразява,

затваря и последната врата.

И небето сякаш те притиска.

Мрак мастилен е навред.

Облаци луната стискат,

мъчат я, не пускат я напред.

Лишение от лунна светлина,

призрачно завоевание.

Тягостно смолиста тъмнина,

угасва всякое мечтание.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-07-23T23:42:29+03:00

много хубаво...като магия е...
с обич, Гери.
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-07-23T17:42:33+03:00

Е, представих си го точно този град, може би защото е един и същ!
И в момента дори е такъв, като в стиха ти!
Хубав стих, Гери!
Прегръщам те!
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

2008-07-23T14:16:35+03:00

Гери, чела ли си стихотворението "Нощ над града" от И. Танев? Има и такава песен. Като те прочетох, първо за него се сетих! Нежно...