Къщите забулени
в призрачния мрак.
Клони, вятърно обрулени -
пукат, кършат се в такт.
Тихо пропълзява
мракът над града.
Часовете бавно замразява,
затваря и последната врата.
И небето сякаш те притиска.
Мрак мастилен е навред.
Облаци луната стискат,
мъчат я, не пускат я напред. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up