Мрак над града
Къщите забулени
в призрачния мрак.
Клони, вятърно обрулени -
пукат, кършат се в такт.
Тихо пропълзява
мракът над града.
Часовете бавно замразява,
затваря и последната врата.
И небето сякаш те притиска.
Мрак мастилен е навред.
Облаци луната стискат,
мъчат я, не пускат я напред.
Лишение от лунна светлина,
призрачно завоевание.
Тягостно смолиста тъмнина,
угасва всякое мечтание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Златева Все права защищены
