Мрак над града
Къщите забулени
в призрачния мрак.
Клони, вятърно обрулени -
пукат, кършат се в такт.
Тихо пропълзява
мракът над града.
Часовете бавно замразява,
затваря и последната врата.
И небето сякаш те притиска.
Мрак мастилен е навред.
Облаци луната стискат,
мъчат я, не пускат я напред.
Лишение от лунна светлина,
призрачно завоевание.
Тягостно смолиста тъмнина,
угасва всякое мечтание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Златева Всички права запазени
