мракът на вечността
От лед са всички сълзи,
душите ни свързани са от Смъртта -
вечността е нашата душа!
Щастието си отиде -
човекът посегна му със зла ръка.
И смехът си отиде -
с него изчезна и светът...
В студ и мокра пръст заровен е,
а от лед е всяка сълза -
не ще го съживи човешка топлота...
Тъгата изписана ни е по челата,
кръвта, потта и сълзите
изтрили са ни имената.
Но нашият господар ще го издигне
за всички времена
(чието време е вечността),
ще бъде царството му отново,
защото неговият господар е Сатана!
(какво остава в нас, след нас -
времето - мракът на вечността!)
© Мони Божилова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
ПЕРФЕКТНО Е!6+ ОТ МЕН!
-
Предполагам че това е тъжно стихотворение, но мен страшно ме развеселява. Таа Смърт и тоо Сатана ..... Тва стихотворение(ако мога да го нареча така) СПОРЕД МЕН е много скапано - 2ка
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
