мракът на вечността

Apr 8, 2008, 8:52 AM

Poetry » Other

848 0 2

От лед са всички сълзи,
душите ни свързани са от Смъртта -
вечността е нашата душа!
Щастието си отиде -
човекът посегна му със зла ръка.
И смехът си отиде -
с него изчезна и светът...
В студ и мокра пръст заровен е,
а от лед е всяка сълза -
не ще го съживи човешка топлота...
Тъгата изписана ни е по челата,
кръвта, потта и сълзите
изтрили са ни имената.
Но нашият господар ще го издигне
за всички времена
(чието време е вечността),
ще бъде царството му отново,
защото неговият господар е Сатана!

                                                            (какво остава в нас, след нас -
                                                            времето - мракът на вечността!)

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Mims_ (Диментор)

2008-08-15T22:36:45+03:00

ПЕРФЕКТНО Е!6+ ОТ МЕН!
black_jesus (Млад и Безнадежден)

2008-04-08T13:28:00+03:00

Предполагам че това е тъжно стихотворение, но мен страшно ме развеселява. Таа Смърт и тоо Сатана ..... Тва стихотворение(ако мога да го нареча така) СПОРЕД МЕН е много скапано - 2ка