мракът на вечността
От лед са всички сълзи,
душите ни свързани са от Смъртта -
вечността е нашата душа!
Щастието си отиде -
човекът посегна му със зла ръка.
И смехът си отиде -
с него изчезна и светът...
В студ и мокра пръст заровен е,
а от лед е всяка сълза -
не ще го съживи човешка топлота...
Тъгата изписана ни е по челата,
кръвта, потта и сълзите
изтрили са ни имената.
Но нашият господар ще го издигне
за всички времена
(чието време е вечността),
ще бъде царството му отново,
защото неговият господар е Сатана!
(какво остава в нас, след нас -
времето - мракът на вечността!)
© Мони Божилова All rights reserved.
