Demonica (Мони Божилова)
19 65
8 апр. 2008 г., 08:52

мракът на вечността 

  Поэзия » Другая
851 0 2

От лед са всички сълзи,
душите ни свързани са от Смъртта -
вечността е нашата душа!
Щастието си отиде -
човекът посегна му със зла ръка.
И смехът си отиде -
с него изчезна и светът...
В студ и мокра пръст заровен е,
а от лед е всяка сълза -
не ще го съживи човешка топлота...
Тъгата изписана ни е по челата,
кръвта, потта и сълзите
изтрили са ни имената.
Но нашият господар ще го издигне
за всички времена
(чието време е вечността),
ще бъде царството му отново,
защото неговият господар е Сатана!


                                                              
                                                            (какво остава в нас, след нас -
                                                            времето - мракът на вечността!)

© Мони Божилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ПЕРФЕКТНО Е!6+ ОТ МЕН!
  • Предполагам че това е тъжно стихотворение, но мен страшно ме развеселява. Таа Смърт и тоо Сатана ..... Тва стихотворение(ако мога да го нареча така) СПОРЕД МЕН е много скапано - 2ка
Предложения
: ??:??