7 feb 2008, 19:47

Мразя

  Poesía » Otra
1.6K 0 2

Сивотата на деня ме обвива...

Усещам бавните й стъпки,

чувам шепота на посинелите й устни,

толкова близо е!

Чувствам пръстите изкустни.

За нея моите сълзи са вкусни.

А коя е тя? От нея всички се страхуват

и нея всички мразят!

Аз търся спасение в погледа и леден. 

И мразя, мразя, мразя...

Отново сама, безпомощно по студения под лазя.

Студено е!

Студено е!

Сама себе си газя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бляксс ссссс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво е сивото ни ежедневие, ако сами не му придадем смисъл?
    - А какво е по-силно от омразата?
    - Това е любовта! Към нещо, към някого, към живота! Но колкото & жестока да е съдбата, надеждата умира последна...
  • Това ми е любимото произведение от теб

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...