7 feb 2008, 19:47

Мразя

  Poesía » Otra
1.6K 0 2

Сивотата на деня ме обвива...

Усещам бавните й стъпки,

чувам шепота на посинелите й устни,

толкова близо е!

Чувствам пръстите изкустни.

За нея моите сълзи са вкусни.

А коя е тя? От нея всички се страхуват

и нея всички мразят!

Аз търся спасение в погледа и леден. 

И мразя, мразя, мразя...

Отново сама, безпомощно по студения под лазя.

Студено е!

Студено е!

Сама себе си газя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бляксс ссссс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво е сивото ни ежедневие, ако сами не му придадем смисъл?
    - А какво е по-силно от омразата?
    - Това е любовта! Към нещо, към някого, към живота! Но колкото & жестока да е съдбата, надеждата умира последна...
  • Това ми е любимото произведение от теб

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...