Сивотата на деня ме обвива...
Усещам бавните й стъпки,
чувам шепота на посинелите й устни,
толкова близо е!
Чувствам пръстите изкустни.
За нея моите сълзи са вкусни.
А коя е тя? От нея всички се страхуват
и нея всички мразят!
Аз търся спасение в погледа и леден.
И мразя, мразя, мразя...
Отново сама, безпомощно по студения под лазя.
Студено е! ...