Сивотата на деня ме обвива...
Усещам бавните й стъпки,
чувам шепота на посинелите й устни,
толкова близо е!
Чувствам пръстите изкустни.
За нея моите сълзи са вкусни.
А коя е тя? От нея всички се страхуват
и нея всички мразят!
Аз търся спасение в погледа и леден.
И мразя, мразя, мразя...
Отново сама, безпомощно по студения под лазя.
Студено е!
Студено е!
Сама себе си газя!
© Бляксс ссссс Всички права запазени
- А какво е по-силно от омразата?
- Това е любовта! Към нещо, към някого, към живота! Но колкото & жестока да е съдбата, надеждата умира последна...