sm1rtta (Бляксс ссссс)
1 6

Feb 7, 2008, 7:47 PM

Мразя

Poetry » Other

1.6K 0 2

Сивотата на деня ме обвива...

Усещам бавните й стъпки,

чувам шепота на посинелите й устни,

толкова близо е!

Чувствам пръстите изкустни.

За нея моите сълзи са вкусни.

А коя е тя? От нея всички се страхуват

и нея всички мразят!

Аз търся спасение в погледа и леден.

И мразя, мразя, мразя...

Отново сама, безпомощно по студения под лазя.

Студено е!

Сама себе си газя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Gloripeace (Славомир ТОДОРОВ)

Какво е сивото ни ежедневие, ако сами не му придадем смисъл?
- А какво е по-силно от омразата?
- Това е любовта! Към нещо, към някого, към живота! Но колкото & жестока да е съдбата, надеждата умира последна...

2008-11-24T18:15:58+02:00
NikitaYan (Анин)

Това ми е любимото произведение от теб

2008-02-15T12:51:13+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0