4 abr 2007, 8:42

Мразя я

  Poesía
1.7K 0 4

Кръвта ти като букет червени рози,
алкохол и дрога в ненормално големи дози.
Съсипа бавно живота си ти,
а знаеш ли, че въвлече и мене дори?
Как, кажи ми, искаш да гледам това -
кръвта ти бавно да се стича в сухата земя?
Трябва да направя нещо, знам,
но как ли мога да те спра, незнам.
Имаш ли ти още някакви мечти
или потънаха те на дълбоко без следи?
Доволен ли си сега?
Няма те вече на тази земя!
Доволен ли си, кажи?
Заради теб останах без мечти!
Обичам те, но сега целувам снимка вместо теб.
Обичам те, но сега прегръщам камък вместо теб.
Обичам те, но сега в ръцете си държа пръст вместо теб.
Обичам те, но сега вместо червена роза, нося черна - за теб.
Самотно се чувства душата ми и мечтая за теб всеки ден.
Сърцето ми кърви, безмилостно вали, разрушено е всичко в мен.
И пак ще те попитам - доволен ли си ти,
че живота ми разби, моля те, само това ми кажи?
Въпроси аз много ти задавам,
а отговори никакви не получавам.
Отговори никога няма да получа,
защото ти си мираж, сън, една лъжа.
Въпреки всички клетви и злини,
обичам те и страшно много боли,
защото теб вече те няма
и всичко ми се струва една голяма измама.
Останаха само спомени красиви,
но все пак спомени от изминали години.
До сетния си час ще презирам дрогата аз
и знаеш ли, мразя я, да, защото тя раздели завинаги нас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яничка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина ме разчувства...толкова е тъжно..Продължавай напред!
  • Наистина завладяващ стих....
  • Това е един от малкото стихове,които ме поглъщат...Съжалявам за загобата ти...
  • За нещастие да...
    Благодаря за похвалата...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...