4 апр. 2007 г., 08:42

Мразя я

1.7K 0 4

Кръвта ти като букет червени рози,
алкохол и дрога в ненормално големи дози.
Съсипа бавно живота си ти,
а знаеш ли, че въвлече и мене дори?
Как, кажи ми, искаш да гледам това -
кръвта ти бавно да се стича в сухата земя?
Трябва да направя нещо, знам,
но как ли мога да те спра, незнам.
Имаш ли ти още някакви мечти
или потънаха те на дълбоко без следи?
Доволен ли си сега?
Няма те вече на тази земя!
Доволен ли си, кажи?
Заради теб останах без мечти!
Обичам те, но сега целувам снимка вместо теб.
Обичам те, но сега прегръщам камък вместо теб.
Обичам те, но сега в ръцете си държа пръст вместо теб.
Обичам те, но сега вместо червена роза, нося черна - за теб.
Самотно се чувства душата ми и мечтая за теб всеки ден.
Сърцето ми кърви, безмилостно вали, разрушено е всичко в мен.
И пак ще те попитам - доволен ли си ти,
че живота ми разби, моля те, само това ми кажи?
Въпроси аз много ти задавам,
а отговори никакви не получавам.
Отговори никога няма да получа,
защото ти си мираж, сън, една лъжа.
Въпреки всички клетви и злини,
обичам те и страшно много боли,
защото теб вече те няма
и всичко ми се струва една голяма измама.
Останаха само спомени красиви,
но все пак спомени от изминали години.
До сетния си час ще презирам дрогата аз
и знаеш ли, мразя я, да, защото тя раздели завинаги нас...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина ме разчувства...толкова е тъжно..Продължавай напред!
  • Наистина завладяващ стих....
  • Това е един от малкото стихове,които ме поглъщат...Съжалявам за загобата ти...
  • За нещастие да...
    Благодаря за похвалата...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...