Мразя я
Кръвта ти като букет червени рози,
алкохол и дрога в ненормално големи дози.
Съсипа бавно живота си ти,
а знаеш ли, че въвлече и мене дори?
Как, кажи ми, искаш да гледам това -
кръвта ти бавно да се стича в сухата земя?
Трябва да направя нещо, знам,
но как ли мога да те спра, незнам.
Имаш ли ти още някакви мечти
или потънаха те на дълбоко без следи?
Доволен ли си сега?
Няма те вече на тази земя!
Доволен ли си, кажи?
Заради теб останах без мечти!
Обичам те, но сега целувам снимка вместо теб.
Обичам те, но сега прегръщам камък вместо теб.
Обичам те, но сега в ръцете си държа пръст вместо теб.
Обичам те, но сега вместо червена роза, нося черна - за теб.
Самотно се чувства душата ми и мечтая за теб всеки ден.
Сърцето ми кърви, безмилостно вали, разрушено е всичко в мен.
И пак ще те попитам - доволен ли си ти,
че живота ми разби, моля те, само това ми кажи?
Въпроси аз много ти задавам,
а отговори никакви не получавам.
Отговори никога няма да получа,
защото ти си мираж, сън, една лъжа.
Въпреки всички клетви и злини,
обичам те и страшно много боли,
защото теб вече те няма
и всичко ми се струва една голяма измама.
Останаха само спомени красиви,
но все пак спомени от изминали години.
До сетния си час ще презирам дрогата аз
и знаеш ли, мразя я, да, защото тя раздели завинаги нас...
© Яничка All rights reserved.
