2 mar 2017, 18:31

Мртенска плетка

  Poesía » Otra
422 0 1

Нетърпеливо слънцето наднича

над преплетените голи клони,

след дълъг сън усмихнато припича,

ветрецът лек зарадваните облачета гони . . .

 

Днес бухалките не удрят,

днес жените не тъчат,

март погали празничното утро,

детски глъчове ечат.

 

Мартеници порти кичат,

приказка в червено-бяло почва,

между буците пробива път кокиче,

пее весело кристалното поточе . . .

 

Червено-белите пискюли

полюшват се със ведър смях,

земята шарени терлици е обула,

играят бяло и червено

в мартенския алманах. . .

 

гр. София, 01.03.2017 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...