2 mar 2017, 18:31

Мртенска плетка

  Poesía » Otra
424 0 1

Нетърпеливо слънцето наднича

над преплетените голи клони,

след дълъг сън усмихнато припича,

ветрецът лек зарадваните облачета гони . . .

 

Днес бухалките не удрят,

днес жените не тъчат,

март погали празничното утро,

детски глъчове ечат.

 

Мартеници порти кичат,

приказка в червено-бяло почва,

между буците пробива път кокиче,

пее весело кристалното поточе . . .

 

Червено-белите пискюли

полюшват се със ведър смях,

земята шарени терлици е обула,

играят бяло и червено

в мартенския алманах. . .

 

гр. София, 01.03.2017 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...