Мртенска плетка
Нетърпеливо слънцето наднича
над преплетените голи клони,
след дълъг сън усмихнато припича,
ветрецът лек зарадваните облачета гони . . .
Днес бухалките не удрят,
днес жените не тъчат,
март погали празничното утро,
детски глъчове ечат.
Мартеници порти кичат,
приказка в червено-бяло почва,
между буците пробива път кокиче,
пее весело кристалното поточе . . .
Червено-белите пискюли
полюшват се със ведър смях,
земята шарени терлици е обула,
играят бяло и червено
в мартенския алманах. . .
гр. София, 01.03.2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Христов Всички права запазени
