Нетърпеливо слънцето наднича

над преплетените голи клони,

след дълъг сън усмихнато припича,

ветрецът лек зарадваните облачета гони . . .

Днес бухалките не удрят,

днес жените не тъчат,

март погали празничното утро,

детски глъчове ечат.

Мартеници порти кичат,

приказка в червено-бяло почва,

между буците пробива път кокиче,

пее весело кристалното поточе . . .

Червено-белите пискюли

полюшват се със ведър смях,

земята шарени терлици е обула,

играят бяло и червено

в мартенския алманах. . .

гр. София, 01.03.2017 г.